При прекратяване на трудовия договор на посоченото основание се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО, във връзка с чл. 1 ал.8 т. 7 от НАРЕДБА ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО И ЗА ДОХОДИТЕ, ВЪРХУ КОИТО СЕ ПРАВЯТ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ, изрично са упоменати обезщетенията, които са освободени от начисляване на осигурителни вноски. Хипотезата на чл. 222 ал.1 не е сред посочените, от където следва, че това обезщетение не е освободено от осигурителни вноски, а времето, за което се получава се брои за трудов стаж. В този смисъл е и преобладаващата съдебната практика.