Прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради неплащане е достатъчно да е налице обективно закъснение на плащането. Кодексът на труда не определя срок на забавянето. Поради това, достатъчно е плащането да не е извършено на датата, на която е трябвало то да бъде извършено. Важно е да се посочи, че считаме,че забавянето следва да е налично към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, в противен случай считаме, че е спорно дали имате право да прекратите едностранно договора и считаме, че е по-вероятно да се приеме, че не е упражнено правото законосъобразно, в който случай работодателят би могъл да претендира от Вас обезщетение за неспазено предизвестие.
Обезщетението, което се дължи е нормативно определено в чл.221,ал.1 от КТ. Ако се приеме, че сте упражнили наделжно правото си да прекратите трудовия договор, работодателят ще дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди (което би значело до края на срока на договора/започването на работа) – при срочно трудово правоотношение.