Погасителна давност по изпълнителни дела

Давностният срок по вземане, за което е образувано изпълнително дело започва да тече от последното валидно изпълнително действие по делото. В случай обаче, че изпълнителното дело не са предприемани действия по принудително изпълнение повече от 2 години, същото се прекратява по силата на закон - чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК. Не всяко действие по изпълнителното дело е изпълнително действие - справките, изчисляването на размера на дълга, изпращането на Покана за одброволно изпълнение и др. подобни не са действия по изпълнение. Прекратяването настъпва по силата на закон, с изключение на делата за издръжка. Съдебна практика приема, че давността започва да тече от последното валидно изпълнително действие, а не от момента на прекратяването. С изтичането на давностния срок задължението по изпълнителния лист се погасява по давност. Ако преди изтичането на тези 5 години взискателят образува ново изпълнително дело, давностният срок отново се прекъсва и започва да тече отначало. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че не всеки изпълнителен лист се погасява с 5 годишна погасителна давност, тъй като има изпълнителни листа, които не са издадени въз основа на съдебно решение, като при тях не се променя характера на вземането и се запазва погасителната давност, с която се погасява вземането - била тя 3 или 5 години. Ако се образува ново изпълнително дело по вече изтекъл по давност изпълнителен лист, следва да се предяви установителен иск в съда, с който да се констатира изтеклата погасителна давност, след което изпълнителното дело да се прекрати на основа съдебното решение. Съдебният изпълнител по граждански изпълнителни дела няма основание за прекратяване на изпълнителното дело - изтекъл по давност изпълнителен лист. Дали задължението е погасено по давност може да реши само съдът.