Трудовият договор със срок за изпитване поражда същите права и задължения към двете страни както и окончателният трудов договор, с изключение клаузата за изпитване. Това означава, че работникът има право на платен годишен отпуск, право на пълна работна заплата, нормално работно време и т.н., също както и по окончателния договор. За страната, в полза на която не е уговорен срокът за изпитване, не може да прекрати трудовия договор на основание изпитателния срок. За нея трудовият договор се прекратява по общите правила на Кодекса на труда. Това ще рече, че ако работник или служител е сключил трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя и преди да изтече срока за изпитване желае да го прекрати трябва да се съобразява с правилата за прекратяване на трудовия договор както ако беше станал окончателен и за двете страни. Също така важно е да се отбележи, че срокът за изпитване не определя вида на договора - той може да бъде както срочен така и за неопределено време. При изтичането на срока за изпитване не се сключва нов трудов договор и не е необходимо да се прави каквото и да е от която и да е от страните по договора за да се превърне в окончателен. Клаузата за изпитване е една правна възможност. Ако е уговорен срок за изпитване, страната в чиято полза е уговорена, може да се възползва в уговорения срок и да прекрати трудовия договор, ако не го прекрати в посочения срок, след това се губи тази възможност и тази клауза в трудовия договор вече не поражда правни последици. Относно възможностите за прекратяване на трудовия договор, те са изчерпателно посочени в Кодекса на труда - чл. 325 и следващите. Важно е обаче да се прочете и чл. 54а и следващите от Кодекса за социално осигуряване, тъй като прекратяването на трудовия договор на различни основания дава различни права на безработния в бюрото по труда.