Крайната цел на обявяването на личен фалит от физическо лице е погасяване на дълговете му. Смисълът е гражданин, започнал производство по несъстоятелност, да има увереността, че ако е добросъвестен и наистина цели да задоволи интересите на кредиторите си справедливо и съразмерно, ще получи решение на проблема си – краен съдебен акт, който да ликвидира задълженията му занапред. Това е постижимо, като при определени условия, след като кредиторите вече не могат да намерят имущество, от което да се удовлетворят, съдебното решение погасява задълженията спрямо всички кредитори.
Икономическа целесъобразност:
Както и при търговската несъстоятелност, имуществото на длъжника подлежи на оценка и пресмятане – пасивите следва да са повече от активите, при това значително повече, според ситуацията. Условието за откриване на производство е просто - в продължение на повече от 12 месеца да не сте в състояние да изпълните изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати. Формално, няма изискване имуществото Ви да е по-малко от задълженията.
Тук, според имотното Ви състояние, времето играе изключителна роля в преценката дали за Вас е оправдано да се започне такова производство по личен фалит – ако в идните няколко години няма възможност да погасите задължението и нямате никакво имущество, то такова производство по несъстоятелност е по-вероятно да бъде оправдано. Ако обаче имате възможности да започнете да погасявате задълженията на кредиторите си (важно е тук да не се ощетява един кредитор за сметка на друг), несъстоятелността не е съвсем добра идея при всички обстоятелства.
Именно когато финансовото положение на длъжника е гранично – за това дали баланса на задълженията клони към активите или пасивите, ще трябва да се преценява конкретно от квалифициран специалист – към момента на писане на този материал, съдебна практика не е формирана, поради което бъдещата такава следва да се придържа именно към целите и смисъла от личния фалит.
Законът за несъстоятелност на физически лица е преди всичко инструмент по Плана за възстановяване и развитие, както и транспонира разпоредбите, заложени в Директива (ЕС) 2019/1023. Директивата не се прилага за физически лица, които не са предприемачи, но в параграф 4 на чл.1, предвидена е възможност държавите членки да разширят прилагането на производствата, които водят до опрощаване на задължения, натрупани от изпаднали в несъстоятелност физически лица, които не са предприемачи.
В този смисъл и изхождайки от съображение 24 от директивата, именно глава 4 - чл.53 и следващите от ЗНФЛ, трябва да се разглеждат като възможност за преструктуриране на задълженията – именно с цел да не се прибягва до драстичната мярка като фалит.
Резултат от фалита:
Според това как се развие процеса от съда, както и според имущественото състояние на длъжника, има доста възможности за финализиране на процеса.
Условно и отново – при съзнанието, че отклоненията са повече от правилата, резултатите от фалита могат да бъдат разделени на два варианта:
Налично имущество у длъжника:
Резултатът зависи от това дали в производството по несъстоятелност длъжникът е постигнал договореност с кредиторите си.
В случай, че е одобрен план за погасяване, в предвидения в него срок се погасяват всички задължения, за които в плана е предвидено пълно или частично опрощаване.
Когато не е утвърден план и е извършено осребряване на имуществото на длъжника, неудовлетворените вземания на кредиторите се погасяват с влизане в сила на решението на съда за прекратяване на производството поради изчерпване на масата на несъстоятелността по чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗНФЛ. Тук длъжникът трябва да е добросъвестен и да е заплатил разноските в производството по несъстоятелност.
Липса на имущество у длъжника:
Когато няма никакво имущество, задълженията на неплатежоспособния длъжник за удовлетворяване на вземанията, посочени в приложения към молбата за откриване на производство по несъстоятелност списък на кредиторите, се погасяват с изтичане на тригодишен срок от влизането в сила на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност по чл. 36, ал. 3 ЗНФЛ.
Задълженията, които не се погасяват:
Не се погасяват при условията на чл. 97, ал. 2 и чл. 98 ЗНФЛ, задълженията на длъжника за удовлетворяване на вземания:
1. обезпечени с ипотека или залог, доколкото обезпечението не е използвано за удовлетворяване на кредитора;
2. за глоби;
3. за непозволено увреждане;
4. за издръжка по закон;
5. възникнали след откриване на производството по несъстоятелност.
Независимо от погасяване на задължението на длъжника при условията на чл. 97 и 98, не се погасяват задълженията на поръчителите и солидарно задължените с него лица, както и вземанията на неудовлетворените в производството по несъстоятелност кредитори, обезпечени със залог или ипотека от трети лица.
За сметка на горното, непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, ако не са били надлежно предявени, съответно упражнени по предвидения в закона ред, освен в случаите на прекратяване на производството на основание чл. 36, ал. 3 и чл. 86, ал. 1, т. 1. ЗНФЛ.
Статията е изготвена от
адвокат Боян Лимберов - управляващ съдружник
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.