Статията е посветена на информацията, с която всеки потребител трябва да разполага, когато сключва договор за кредит.
От практиката на кантората сме установили, че масово потребителите на всякаква форма на кредитиране – от банка или пък от така наречените „бързи“ кредити, са неосведомени за обема на задължението си – колко общо се дължи накрая и на какво основание.
Всъщност, постигането на информираност на потребителите е основната цел на Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е регулира императивно отношенията с ползвателите на кредитни услуги.
Общото изискване за яснота на договора за потребителски кредит:
На първо и основно място, договорът за потребителски кредит трябва да бъде ясен на средния потребител.
Яснота означава възможност за недвусмислено възприятие – потребителят трябва лесно да може да достигне до основни данни като това каква сума получава, какви разходи дължи, на какво основание, кога следва да погасява задължението си и колко дължи общо.
В този смисъл, законът императивно установява кои реквизити – кое съдържание, трябва да бъде задължително налице, за да имаме договор за потребителски кредит. Правилото се извежда от чл.22 ЗПК, който регулира, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, т.е. има начална липса на всякакъв договор.
Най-важните елементи са тези по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК, като по-долу ще разгледаме част от тях. Най-същественото изискване – за правилно посочване на Годишния процент на разходите – ГПР, ще бъде разгледано в статията ни Потребителски кредит – какво трябва да знаем? – част 2.
Форма и шрифт – чл.10, ал.1 ЗПК:
Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Изключително често се случва да не е спазено изискването за шрифт от стандартния размер 12, особено при бързите кредити. Идеята тук е да се избегне с малки букви потребителят да бъде заблуден за това какво дължи. Изискването се прие на 23.07.2014г., като същото важи занапред, т.е. за договори сключени след тази дата.
Размерът на шрифта се установява с назначена от съда експертиза, които са на 100% точни.
Лихвата – чл.11, ал.1, т.9 ЗПК:
Законът изисква в договора да се посочи лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
Лихвеният процент не е основният начин да се посочи оскъпяването по кредита – това става чрез годишния процент на разходите. Тоест потребителят трябва да се информира за това колко струва заемането на пари чрез ГПР, а не чрез лихвен процент. Лихвеният процент обаче е основната част от ГПР и е голям ориентир за цената на кредита, което често служи дори за реклама.
Към момента пред съдебната практика е поставен въпроса дали е допустимо лихвата да се изчислява на 360 или 365-дневна база - например уговорката за лихва от 10% на база 360 дни би дала 10.14% на база 365 дни.
В нашето право има и предел за това колко може да бъде лихвата по договора за кредит – това са 30% на година за необезпечените кредити и 20% за обезпечените. Уговорки за по-висок лихвен процент са нищожни, не пораждат действие. Това означава, че се счита, че лихва не е уговорена и такава не се дължи.
Лихвата може да се състои от два компонента – фиксиран размер и/или плаващ компонент. Важно е да се посочи, че в случай че е уговорена т.нар. плаваща лихва, нейното движение трябва да зависи от фактор, който не зависи от волята на банката или кредитната институция – например да е обвързан с международни индекси като ЕURIBOR или пък такива, обявявани от Националния статистически институт – като индекс на потребителските цени за определен период. Не е допустимо да се уговаря, че лихвата може само да расте – такава уговорка също е нищожна и се приема, че поевтиняването на индекса следва да се взема предвид.
Посочването на лихвата трябва да бъде точно – не се допуска да се представя лихвен процент, който да е по-малък от реално приложимия. Често са налице скрити разходи, които са по съществото си „скрита лихва“ и те не се обявяват.
Нарушава се изискването за яснота и когато лихвата се изчислява върху неизползвана сума. Честа практика, особено при бързите кредити, е в договора лихвеният процент да е изчислен върху сума, по-голяма от реално получената. Например – 20% от получения кредит се дават като „гаранция“ на кредитодателя. В този случай, реално се ползва 80% от стойността на главницата. Ако уговорената лихва е 20%, при ползване само 80% от стойността на кредита, ефективният лихвен процент няма да е 20%, повече – 30%.
Непосочването на сумата на кредита чисто формално нарушава и друго изискване – изискването по чл.11, ал.1, т.7 ЗПК, да се посочи общия размер на кредита.
Във връзка с възможностите да се променя лихвения процент, необходимо е това да става по ясен начин, обикновено чрез нарочна методика, която е приложение към договора за кредит.
Правото на отказ - чл.11, ал.1, т.20 ЗПК:
Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, в общия случай считано от датата на сключване на договора за кредит.
Правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит се смята за упражнено при условие, че потребителят изпрати писмено или на друг траен носител уведомление до кредитора преди изтичане на крайния срок. Отказът влиза в сила след плащане на полученото обратно, заедно с приложимия лихвен процент на ден.
В тази връзка, не може в договора за кредит да се предвиждат клаузи, които заобикалят това изискване – най-честото явление, което наблюдаваме е да се „копира“ съдържанието на закона в договора, като паралелно се предвидят други клаузи, които убиват смисъла му – например залага се допълнителна такса в друга част от договора или общите условия, която законът забранява.
Нарушаването на всяко едно от тези изисквания прави договора за кредит недействителен, съответно биха били налице последиците по чл.23 ЗПК - връща се само чистата стойност на получената сума, без лихви, такси и други разходи.
Статията е изготвена от
адвокат Боян Лимберов - управляващ съдружник
Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.