Задължения на застрахования при сключване на застраховка “Каско”

03.05.2017

При сключване на застрахователна полица “Каско” спрямо момента на възникването застрахованият има два вида задължения - такива преди и такива след сключване на полицата. 

I. Задължения на застрахования преди сключване на застрахователния договор.

1.Задължение за обявяване на обстоятелства: 

Съгласно чл.362, ал.1, от КЗ когато преди сключването на полицата застрахователят е поставил въпрос относно имуществото, което се застрахова, то застраховащият дължи точно и изчерпателно обявяване на съществените обстоятелства, които имат отношение към застрахователния риск. Това задължение обикновено се неглижира. Често се попълва блакна под формата на анкета, която или застрахователният агент сам попълва или пък диктува какво да се отбележи. Въпреки това, въпросният документ понякога има съществено значение. Често копие от него има само застрахователят, но не и застрахования.

Идеята на законовия текст, е че застрахователят одобрява предложението на застрахования за сключване на полицата (което на практика не се случва почти никога). Това одобрение обаче означава, че застрахователят предварително, след като се е запознал със съществените обстоятелства по застраховката, се съгласява със сключването на договора. След като се съгласи да сключи договора, застрахователят няма право да откаже плащане на обезщетение, на основание, че на определен въпрос не е отговорено или е отговорено неясно. 

Това правило се прилага, доколкото застрахования не е обявил или премълчал съзнателно определено обстоятелство, което е от значение за застрахователния риск. Когато определено обстоятелство е обявено неточно, но несъзнателно, поради незнание или грешка, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали съразмерно.

2. Задължение за заплащане на застрахователна премия:

Застрахованият е длъжен да плати застрахователната премия, като това може да стане разсрочено на вноски. Когато е уговорено премията да се плаща на вноски и на падежа вноската не се плати, застрахователят може да прекрати договора автоматично. За да се прекрати по този начин договорът обаче е необходимо това изрично да е предвидено в условията по застраховката, както и в продължение на не по-малко от 15 дни от падежа на вноската тя да не е заплатена. 

При настъпване на застрахователно събитие неплатената вноска може да се прихване от застрахователното обезщетение. Често, за по-малките застрахователни събития, застрахователите “удържат”дължими вноски за премия от обезщетението и не заплащат нищо, под предлог че цената на щетата е равна на размера на обезщетението. Това нарушава правата на застрахования, като практически се изплаща занижен от застрахователя размер на дължимото обезщетение. 

Особености: В случай, че настъпи застрахователно събитие в 15-дневния гратисен период, задължително трябва да се заплати застрахователната премия. Заплащането на дължимата застрахователна премия продължава срока на договора, дори и извършено след падежа в рамките на тези 15 дни. Ако обаче такова не бъде заплатено, то застрахователят може да откаже плащане по щетата, тъй като същата е възниклана по време, за което не е заплатена премията. В този период не може да се направи прихващане между дължимата премия, тъй като няма валиден застрахователен договор без да постъпи плащане от застрахования

II. Задължения на застрахования след сключване на застрахователния договор.

1. Задължение за пазене на вещта:

По време на действието на договора застрахованият е длъжен да пази вещта и да не създава предпоставки за увеличение на застрахователния риск. Примери за грижа за вещта е:

  • Паркиране на разрешени места. Ако причините ПТП, защото сте спрели на трамвайни релси, може да ви бъде отказано заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като сте допринесли за настъпването му.
  • Грижа за сигурността - при оставяне на ключовете на МПС на място без надзор и последвала кражба на МПС, като същото е запалено с ключа, това обстоятелство може да бъде основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
  • Никога не оставяйте документите на автомобила в него. Ако същият бъде откраднат с т.нар. "малък талон" - свидетелство за регистрация част II, това обикновено е основание застрахователното обезщетение да се намали с 50%.
  • Не нарушавайте правилника за движение по пътищата. При явно потъпкване на правилата може да бъде отказано застрахователно обезщетение - катастрофа в пияно състояние или при многократно превишена скорост в населено място - например катастрофа с 140 км/ч в града.
  • При други подобни ситуации може да възникне право на застрахователя да намали или изцяло да откаже застрахователното обезщетение.

2. Задължение за уведомяване при прехвърляне на застрахователното имущество:

Прехвърлителят или новият собственик уведомяват писмено застрахователя за прехвърлянето в 7-дневен срок от прехвърляне на правото на собственост. При уведомяване за прехвърляне на собствеността теоретично застрахователят може да се откаже от застрахователния договор, но в практиката подобни случаи няма. Отказът следва да е направен писмено и следва да се възстанови платената застрахователна премия до края на периода на полицата.

Ако този срок се пропусне и настъпи застрахователно събитие, застрахователят може да откаже плащане ако едновременно са налични следните обстоятелства: 

  • изминал е повече от месец от промяната в собствеността 
  • застрахователят не би сключил същия договор с приобретателя поради съществено увеличение на риска

Застрахователят не може да се позове на това правило, ако е научил за прехвърлянето и повече от месец не се е противопоставил. Такъв случай е възможен, ако новия собственик е завел предходна щета и застрахователят не е възразил, че не е уведомен за промяната в собствеността.


Обстоятелството, че застрахователят не би сключил същия договор с новая собственик поради съществено увеличение на риска, не може да се предполага. То подлежи на доказване от застрахователя в евентуален съдебен процес и може да бъде основание за отказ за изплащане на обезщетение ако същото бъде доказано. 

 

Статията е изготвена от
Боян Лимберов
под редакцията на адвокат Георги Вълев.
 

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.