Погасителна давност на вземания по изпълнителни дела

10.11.2016

С Решение от 28.03.2023г. по Тълкувателно дело №3/2020г. и Решение от 26.06.2015г. по Тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се дадоха отговори на много спорни въпроси в изпълнителния процес. Ще се опитаме да синтезираме най-важното в настоящата статия.

Според решението давност върху вземането тече и в изпълнителния процес.

Каква е давността на вземане, за което е издаден изпълнителен лист?

За частните вземания, за които е образувано изпълнително дело се прилага общата 5 годишна погасителна давност. При установяване на вземане със съдебно решение или с влязла в сила заповед за изпълнение, давността върху вземането е винаги 5-годишна, независимо от вида на вземането - чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

От кой момент започва да тече давностният срок за вземания, за които е издаден изпълнителен лист?

Общото правило е, че давностният срок започва да тече с влизане на сила на съдебното решение, когато вземането е установено със съдебно решение.

Що се отнася до вземанията, за които е образувано заповедно производство - при тях когато срещу заповедта по чл. 410 от ГПК не е подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила и давността върху вземането започва да тече от този момент.  В производството по чл. 417 от ГПК давността се прекъсва с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В практиката се приема, че давността тече от тогава.

NB! Ако длъжникът не е бил надлежно уведомен за воденото срещу него заповедно производството пред съда, той може да подаде възражение в едномесечен срок от узнаването за изпълнителното дело.  Повече за уведомяването можете да прочетете на Уведомяване за заведено дело 

Прекъсване на давностният срок по вземане, за което има издаден изпълнителен лист.

Изпълнително дело се образува с молба от кредитора до съдебния изпълнител и приложен към нея изпълнителен лист. Подаването на тази молба не прекъсва давността

Давността върху вземането по изпълнителното дело се прекъсва с: налагане на запорвъзбранаприсъединяване на кредиторизвършване на опис и оценка на вещ и други действия по принудително изпълнение, извън посочените.

Не са изпълнителни действия не прекъсват давността: изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и други подобни.

Ако взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното дело се прекратява по силата на закона, без да е необходимо съдебният изпълнител да установява това прекратяване. Правните последици на прекратяването на изпълнителното дело са следните:

  • няма възможност да се извършват последващи изпълнителни действия 
  • наложените запори и възбрани се вдигат автоматично по силата на закона
  • принудителното събиране на суми след прекратяването е незаконно

При прекратено по силата на закон изпълнително дело давността тече от последното валидно изпълнително действие.

Тук следва да се направи уточнението, което беше прието с Решение от 28.03.2023г. по Тълкувателно дело №3/2020г. - погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.

Тоест, ако последното валидно изпълнително действие е извършено преди 26.06.2015г., до тази дата давност не тече, освен ако не е настъпило и прекратяване по делото поради бездействие /перемпция/ и двугодишният период е изтекъл преди 26.06.2015г.

Например, ако последното валидно изпълнително действие е извършено на 26.06.2012г., давността ще започне да тече от 26.06.2014г., когато би настъпило прекратяването на изпълнителното дело поради бездействие и висящ изпълнителен процес няма.

Ако обаче последното валидно изпълнително действие е направено да речем на 26.06.2014г., давността за вземането започва да тече от 26.06.2015г.

Прекратяването на изпълнителното дело обаче не означава, че взискателят няма право да търси повече вземането си. Той може да изтегли изпълнителният лист и да образува ново дело, по което да извършва действия, преди да се погаси по давност вземането.

Погасяване на вземането по изпълнителния лист.

След изтичането на погасителната давност върху вземането по изпълнителния лист, няма възможност то вече да бъде събирано по принудителен ред.

В практиката изпълнителните дела често се прекратяват поради бездействие на взискателя/съдебния изпълнител, а вземанията по изпълнителния лист се погасяват по давност. Това понякога подтиква съдебния изпълнител да приложи по делото документи, които са антидатирани - посочено е, че са приложени по делото на дата, който не отговаря на действителната. Така се постига ефекта от прекъсване на давността със задна дата, за да не се увреди интереса на кредитора. Това е обявено от закона за престъпление - в зависимост от случая документно престъпление или измама. За това Ви съветваме да ангажирате адвокат, който да се заеме с проучването на изпълнителното дело, за да се ограничи възможността, делото да бъде допълвано с документи вбъдеще.

След като се прецени, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, длъжникът има възможност да се защити чрез предявяване на иск. За да се защити от незаконно принудително изпълнение длъжникът има възможност да поиска обезпечение на иска си чрез налагане на мярка “спиране на изпълнението”. По този начин съдът ще задължи съдебния изпълнител да се въздържа от извършване на последващи действия по изпълнението, докато трае съдебния процес по установяване на недължимост на вземането. 

 

Статията е изготвена от

адвокат Боян Лимберов

 

Тази статия не представлява правно становище или правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан конкретен съвет.